В центъра често разговарям с родители относно емоциите на детето им. Те се тревожат за агресивно поведение, за трудна адаптация в детската градина, че детето не е самостоятелно или пък не общува много с други деца. Когато ги попитам как то изразява емоциите си – гняв, тревога, страх и дали може да казва кога как се чувства, те често ми отговарят, учудени: „Не, той не разбира още!“. Понякога дори за деца на 5-6годишна възраст и повече.

Всъщност, това никак не е вярно! Детето притежава целия набор от емоции, които притежаваме и ние възрастните, още от самото си раждане. Само че никак не се е научило да ги познава и контролира. За него те са като пролетна буря, която те връхлита през прекрасен слънчев ден! Сигурно ви се е случвало да се ядосате силно, да направите някоя и друга спонтанна реакция, и когато се успокоите да си кажете „Знам, че не трябва да го правя, но не мога да се удържа!“. Така се случва и при малкия човек, но ако ние възрастните можем да анализираме нещата и да търсим причините, децата нямат тази привилегия все още. Нашата работа е да ги научим първо да познават себе си – както частите на тялото си, така и емоциите си, за да може да им дадем най-ценното оръжие – тяхното собствено „Упътване за употреба“!  Когато детето разбира своите емоции, то може да прилага това знание в общуването си и другите деца – това има значение и за тръгването на деткса градина без плач, за адаптацията на нови места, преместването в училище, в нова група или общо казано – неговата социализaция.

Как става това?

В център „Как да…?“ ние помагаме … с игри! Ако не стане с игри, става с МНОГО игри, рисуване, моделиране, приказки и преживявания.