След фанфарите, романтиката, страстта и бeзкрайните разговори, влажните целувки и неудържимото желание един към друг, изведнъж във връзката се намества – спокойствоето. Но дали това спокойствое е спокойствое или е по-скоро „мъртво вълнение”? Зад привидната идилия често вътре в един от партньорите тече процес – процес на притеснение, страх, носталгия по онези дни, когато нещата „бяха различни и ние сякаш повече се обичахме…”. Появяват се въпросите, които дразнят мислите ни и предизвикват напрежение. Въпроси като „какво се случва?, защо вече не ходим заедно там?, това ако беше преди никога нямаше да се случи така?” – въпросите на раздора.

Е на този етап започват и проблемите. Този партньор, който изпитва тези емоции се опитва да върне връзката пак в онзи период, да търси начини да я „съживи”, което се приема по различен начин със спокойствие от другия парньор и ето – малко по малко започват разприте. Но какво се случи наистина? Какво се случва?

Не се страхувайте – връзката между двама е като живо същество, което минава през своите етапи. Всички ние имаме своя „праг” на близост. За един цел ден заедно с партньора е напълно нормално, за друг 8 часа на ден с него са идеалното време. Но какво би станало с една такава двойка? Този, който би искал повече време, би обвинил другия, че не го обича, че не иска да са заедно или нещата „отиват на лошо”. Итината е, че просто той иска среден вариант, а не бе нищо.

Връзката минава през такива етапи – на близост и на отделеност и това е много нормално. Когато двамата партньори са много време заедно, те се сближават, опознават и се стига до един момент на спокойствие от това, че няма много ново, което да научиш за другия. Тогава връзката започва да става „спокойна” и всеки от партньорите да си позволи да има свои интереси, различни от тези на партньора. Така всеки от тях се обогатява и следва новия етап, в кйто те пак си стават интресни един на друг и така до следващото изчерпване.

Не се страхувайте от това привидно отдалечаване – то всъщност поддържа жива вашата връзка.